Малко история

Преди много, много години седяхме на една маса много хора в едно заведение, което не знам дали работи все още - „Камелия“. Имаше агне, салати, гарнитури, напитки, тостове за здраве, но някой спомена, че няма хляб. И като се отвори едно вайкане, 30 минути не спряха.

Това какъв хляб имало едно време, ама пък в еди си кое село как го правели, майко мила. А сега какво? Гума в торбички, мухлясваща за два дни и с вкус на българска политика. По принцип в животът на човек идва поне една добра идея и като „мастит бизнесмен“ веднага видях пазарната ниша.

Предложих да съберем колективно пари и да си направим хлебарница - кооператив един вид. Възторгът беше огромен, допихме си чашите, доядохме си агнето и се разотидохме с уговорката да съберем информация и да се срещнем пак след 10 дни. На вечерята бяхме 13 човека.

Събрах веднага нужната информация: печка, миксер, маса. Общо около 50 000 лв през далечната 2009 г. На масата след 10 дни бяхме 12 човека, първият от „Мазната вечеря“ се беше предал вече. Разделихме дяловете на 12 х 4500 и се натоварих със задачата да задълбоча нещата.

Понеже майка ми твърди, че ме е носила 10 месеца, не знам защо имам характер на седмаче, и докато трябваше търпеливо да изчакам събирането на парите, учредяването на фирмата и довършване на проучването, съвсем спонтанно платих аванс за печката и миксера с моите 4500.00 лв и ДДС от 900.00.

Обявих следваща среща веднага и с голям ентусиазъм разбрах, че съм останал единствен акционер. Така че не знам дали да благодаря на съдружниците, че ми прехвърлиха всички дялове, или да им вменя последвалите събития.

Първо позвъних на всички, които ми дължаха пари - строителни фирми, един МОЛ, частни лица, един холдинг - общо 207 112.34 лв с включено ДДС, което пък дължах на НАП. Знаете ли колко събрах? 712.00 лв. Останалите към днешна дата си стоят непогасени.

Тогава разбрах, че и парите, които съм дал като аванс, не са мое притежание, а са част от тези, които дължа на бюджета на Република България, съответно се превърнах в длъжник и недобросъвестен платец в очите на закона за ДДС. Другото просветление беше, че се задават много тежки времена и купонът, наречен финансова криза, ще засегне в голяма степен и мен.

Следващото голямо просветление беше, че в град с население 400 000 души няма кадри, които могат да правят хляб. Има такива, които могат да месят с миксер и рецепта, такива, които нареждат в щайги и кашони, такива, които бутат палети, баничари, ситничари, но не и такива, които могат да правят всички тези неща.

Малко късно разбрах, че комунизмът беше унищожил и занаятчийския хляб, заедно с частната собственост, земеделието, собственото мнение и вярата в Бог. На последния се падна да ми дообясни това, което още не знаех, но ми предстоеше да науча.

Съвсем случайно доставчикът ми на саксии за разсади ме информира, че започват търговия със суровини за хлебарство и сладкарство. Наострих уши и сутринта бях в Солун. За първи път влязох в професионална пекарна и малко се стреснах от това, което видях.

Помните бюджетът ми от 50 000 за три неща - печка, миксер, маса? Е, разбрах, че ако го умножа по 5, може и да понаправя някоя скромна стаичка с това онова вътре. С моя план си представете монашеска килия - одър, кандило, икона. А тук имаше баня, чаршафи, хладилник, печка, телевизор, килим, кресло, полюлей, перде, гардероб и какво ли още не.

Почувствах се като монах в хипермаркет, пълен с неща, чието предназначение дори не подозирах. Почти се отказах и бях готов да си тръгна, но останах за презентацията, която ми бяха уредили лично. Следях с вял симулиран интерес процесите, които течаха, месеха разни теста, после ги търкаляха по една маса, после ги набутаха в един железен шкаф с прозорец, после ги извадиха и след има-няма 3 часа от началото замириса на хляб.

Нещастниците го извадиха от пещта, срязаха го, докато още мърдаше, поляха го със зехтин и ми го бутнаха в ръцете. Вероятно това беше моментът, в който спрях да мисля откъде ще намеря още 200 000 и дали някога ще мога да ги върна. Още на втората хапка ми стана ясно, че трудно ще се примиря тя да е последната.

Останалото е история, както казват. Други казват, че ако не знаеш къде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде. Това, което мога да кажа за себе си, е, че вече знаех къде отивам и понеже бях абсолютен лаик, дилетант, безхаберник и вероятно поради липса на много сиво вещество скочих в дълбокото и, вероятно за разлика от много други, изплувах.

Имаше и жена, разбира се. И още я има. Не знам какво бихме правили без правилните жени до себе си. Не знам за вас, но ви пожелавам поне веднъж в животът си да се почувствате като мен. Щастието е нещо, за което трябва да се потрудиш.

В този смисъл съм изключително щастлив човек и почивам на 1 януари и понеделникът след Великден. От 2024 увеличих почивните дни с 50% и вече почиваме и на 25.12.