Людмила

Людмила Живкова

В далечната 1984г. Татко загуби работата си в резултат на културно събитие – курбан- и се обяви за дисидент преследван от власта. В новото си символ верую като противник на системата заложи следните клаузи:

• Никога вече държавна работа. Тази си клауза аргументира с това, че така или иначе няма да вземат никъде след последните препоръки които получи от др Коев.

• Горещо подкрепяне на курса БКП за самозадоволяване. По тази точка имаше доста забавни коментари, но в основата си татко го разбираше като шанс за забогатяване или отмяна на правилата, което се случи само след 6 години, така, че може да се каже, че беше нещо като бяла лястовица на промяната.

• По –дълги обедни почивки, по висока консумация на спиртни напитки и по пълно и всестранно задоволяване на естествените нужди на населението.

След като обяви намеренията си издигна девиза „Да претворим в дела решенията на седмият конгрес на БКП” и започна. Първо построихме тоалетна , защото така се започваше тогава. Пък и все от някъде трябваше да се започне. Тоалетната придоби доста стърчащ вид сред парцелът , който след „Големият пожар” и отрязването на сливата , която пречеше на татковите маневри с возилото което наричахме „Полякинята”. Наскоро гледах Игра на Тронове и разбрах как татко си е преставял всичко в перспектива. Изникващите от нищото кули и градове с въртящи се мелници и статуи увенчаващи площади и покриви... така звучаха татковите планове, но до постигането им се простираше една законова, финансова и човеко ресурсна бездна. По трета точка, татко се спряваше най- добре и постигна наистина големи успехи. Постепенно с доста помощ от мама и крехките ми мишци, решенията на конгреса започнаха да се претворяват в дела. Кака не вземаше много дейно участие във физическото изпълнение на нещата. Имаше уроци за учене, ходеше на театрално майсторство и получаваше чести бъбречни кризи, обикновенно в моментите които изискваха най- голямо присъствие. През 1983 се омъжи и окончателно изчезна от хоризонта, което донякъде облекчи татко, който се тревожеше доста за всичко, така че тревогите му станаха с една по- малко. Един ден татко се прибра от някъде повел на сезалово въженце коза. Оказа се, че баба Пенка , която живееше през сто лозя в сто и първо, е дарила татко срещу това, че и заковал пропадащият покрив, после и вързал лозето, накрая прекопал целият парцел и подпрял оградата. Всичко това му отнело около месец време. В края на месеца, се разбрало, че буля Пенка няма пукнат лев и през цялото време мислела как да плати за оказаната помощ. В крайна сметка развързала козата и я връчила на татко като заплащане. Мама си поговори доста сериозно с него и му издаде препоръка да продаде веднага козата и парите да внесе в бюджета. Татко се закле с мъжка дума, на което мама вдигна пръст. На сутринта татко се приближи към козата която го гледаше подозрително с тенджера в ръка. Беше твърдо решен да закусва попара с прясно мляко, както го хранела майка му на село, за което предната вечер надълго и нашироко ни обясни. Козата се завъртя с лице към него и въпреки всичките му опити да и мине в гръб, се озоваваше лице в лице с рогата особа. Татко не беше от търпеливите и тези кози действия го изкараха от кожата му за нула време. След като обясни на козата и на майка и всичко което мислеше за нея, а тя го слушаше с наведена глава, татко отново пристъпи с тенджерата към нея, очаквайки съдействие. Получи категоричен отказ и отново се озова срещу сведените рога. Нещата приличаха на менует в който партньорите се покланяха един на друг и заставаха пак лице в лице на изходна , може би първа позиция. Татко бързо мислеше и действаше още по- бързо. Захвърли тенджерата и хвана с две ръце рогата на отказващата съдействие коза. Завъртя главата и на 90 градуса и така очи в очи и обясни каква саздърма ще направи от нея ако от продължава в същият дух. Животното го гледаше с изблещен поглед и жално врещеше, но въпреки всичко в погледа на цепнатата му зеница ми изглеше, че се присмива. Татко пусна рогата и взе тенджерата, разчитайки на новопридобитият си авторитет. Козата го гледаше подозрително с наведена глава и заплашително стърчащи рога. Татко направи крачка напред , козата една назад. Татко една напред , козата една назад. Това вече прецених с беглите си познания , приличаше на танго. При третата крачка сезаловото въженце свърши и козата изпълни пирует около главата си след това направи салто с винт в дясно и някакси ловко успя да прекара сезаловото въженце около краката на татко, който хвърли тенджерата и посегна хване отново рогата на животинката, които удобно стърчаха съвсем до коляното му, но козата вече знаеше тази хватка, така че се върна в изходно положение две крачки назад и изненада партньорът си в танца , който вече приличаше на рок енд рол защото след салтата на козата, сега татко изпълни падане по гръб с размахване на ръце в резултат на въженцето. Понеже не беше тренирал в Шао Лин как да става на крака от легнало положение с едно движение, което и аз не можех да изпълня, въпреки , че гледах филмът три пъти, татко се изправи някак си , пооотупа дъното на панталоните си и изгледа лошо козата. Беше останал без дъх от падането и дали от учудване или друго, забрави да сподели какво мисли за майката на козата. Разбрах, че колкото и забавна да е сцената, в никакъв случай не трябва да давам израз на доброто си настроние , въпреки , че усещах вече сигурни симптоми на мускулна треска от смях. Знаех какво е мускулна треска треска от опитите си да се изправя от легнало във вертикално положение с едно движение. Опитите ми повече приличаха на предсмъртен гърч на плодово желе, защото конструкцията ми беше определена от училищният лекар като критична за наднормено тегло. Странното в случая беше, че хванах мускулна треска , въпреки , че на мястото където трябваше да имам плочки на корема , аз имах издутина , която се поклащаше според гравитацията, а при изправено положение, заемаше централно поувиснало място. Мистерията как съм хванал мускулна треска, без да имам мускули се разбули едва след няколко години когато навлязох в пубертета и сериозно се захванах с всякакви спортове. Татко, както често повтарям, бързо мислеше и още преди това действаше. В напрегнатите погледи които си разменяха татко и козата се прокрадна момент от уестърн, в които и двамата противници с присвити очи дебнеха всяко движение на дрругият. Така когато татко направи леко движение с кутрето на лявата си ръка, козата мръдна нервно дясно ухо. Татко мръдна леко с показалец, козата с другото ухо. Изведнъж татко сграбчи въжето и започна да го навива около ръката си , както бях чел да обуздават диви мустанги по книгите на издателство „Просвета”. Козата се замята точно като мустанг, но понеже въжето стягаше шията и започна да се съпротивлява все по-малко, точно както пишеше във „Винету”. Постепенно човекът надделя срещу дивото и всеки момент очаквах татко да извади отнякъде седло, да го преметне през гърба на козата и да започне втора фаза от опитомяването и. През всичкото време докато се водеха бойните действия, умът на татко работил на високи обороти , както разбрах след малко. Щом въжето свърши, татко хвана рогата на звяра и разбирайки колко е важна неподвижноста на обекта за целите му, я завърза здраво за рогата и бравата на тоалетната без никаква възможност за въртене на главата от страна на вързаният. Козата даваше ясен вербален израз с жално блеене, че съжалява за всичко и ще стои мирно, но доверието между тези двама партньори , вече беше разрушено и татко, въпреки, че често се разнежваше за щяло и нещяло, в случаят остана твърд като коремът на шаолински монах. Дишайки тежко той отново взе тенджерата и се приготви за планувата манипулация на вече неподвижният обект. Тенджерката започна да се пълни с мляко, което пръскаше навън с метален звук от силното налягане с което излизаше. Татко нещо си мърмореше, дочувах разни ААА? И видя ли сега? След което се поуспокои и животинката продължи да блее, но вече не толкова жаловито. Доста зачервен от положените усилия, татко се изправи и сложи тенджерката настрана, а козата развърза. Тя като чели точно това чакаше и някак естествено се засили от място и заби рога в основата на панталоните на татко, докато се навеждаше да вземе тенджерката. Тъкмо учехме кинематика по физика и нагледно получих урок по ускорение и ми просветнаха задачите с начален тласък. Тласакът не беше чак като ускорителя на частици в ЦЕРН, но се оказа достатъчен татко да прелети около 30 см, както си беше в наведено положение за да вземе тенджерката с млякото в ръка. Млякото,което изглеждаше гъсто и пенесто също получи начален тласък и посока. Светкавично съобразих, че ако козата не довърши започнатото и е спукана работата. Тя също съобрази и се засили за нов удар, и въпреки, че не беше спортсменски да удряш паднал противник се опита да го направи. Казвам опита, защото татко се оказа извън обсегът на рогата, благодарение на късото въженце и вече придобитата дистанция, но козата научи физичният закон, че всяко действие има равно по сила и посока противодвйствие, и се завъртя около рогата си за които беше завързана от късо но, както се оказа за късмет на татко, доста здраво въженце. Татко бавно се изправи като герой от уестърн, който е запазил един куршум в револвера, за разлика от противникът му, който само щрака спусъка напразно и присви очи. Козата също. Очаквах нов рунд, но татко се оттегли от ринга в посока гаражът, който изпълняваше и ролята на склад, барака за инструменти и място за сиеста. След около 8 секунди, татко отново се появи на сцената с ъглошлайф в ръка и разклонител в другата. След още 8 секунди козата беше обездвижена по познатият ми вече начин, а дискът на ъглошлайфът се впи в основата на рогата. Ако до преди малко козата врещеше всякаш е видяла ножът с който ще я колят вече хриптеше, все едно са го направили . след още осем секунди и другият рог падна на земята, всичко беше в кръв –козата, татко, ъглошлайфа, вратата на тоалетната, земята. Татко изключи машината, но не и задъханият словоред с който през цялото време обясняваше на козата какво точно я чака още. Стоях онемял от учудване с насълзени очи, защото да застанеш пред татко когато се е ядосал е равносилно на това да застанеш пред стадо бизони и да очакваш те да те заобиколят. Или да си мама. Изведнъж ме осени спасителна за козата идея:

• Тате, казах спокойно- мама ти каза да я продадеш и да донесеш парите довечера- напомних му аз.

Ченето на татко изпълни свободно падане, ако в този момент някоя муха решеше да провери състоянието на зъбите му, нямаше да срещне затруднение, дори да му извадеше един два. Татко както съм наблюдавал много пъти, бързо мислеше, и още по- бързо действаше. След 20 секунди единствената ми свястна риза беше направена на парчета и козата получи спешни медински грижи и извинение, както и молби да не умира и да се държи. Лишена от украсата на главата си, тя доста приличаше на артист, чиято перука е изхвърчала и е останала по гола глава сред всеобщ смях в залата. Приличаше и на партизанин с бинтована глава, берящ душа и даващ последни заръки на другарите си по оръжие, но най точното сравнение даде мама когато се прибра и даде име на новият член на семейството, който понеже беше стока, щеше да се нарича с нарушен търговски вид- Людмила Живкова!